Една от многото характерни особености, по която насекомите, принадлежащи към обширната група на членестоногите (Аrthropoda), се отличава от останалите животни, е силно развитата им способност да се приспособяват към много разнообразни условия на околната среда, да намират лесно подходящите за тях условия и бързо да се размножават. Това им дава възможност да обладават лесно всяко пространство, да влизат в многостранни взаимоотношения с елементите на заобикалящата ги среда и да се ползват от най-разнообразни хранителни източници. В зависимост от биологичните особености вредните в епидемиологично и епизоотологично отношение насекоми – преносители на заразни заболявания могат да бъдат разделение на две групи – смучещи кръв членестоноги, здравната роля на които се изразява в предаване предимно на кръвни инфекции, и несмучещи кръв насекоми, главно мухи и хлебарки, които имат здравно значение най-вече като механични или контактни преносители на редица заразни причинители, особено на чревни.
Типични представители на тази група насекоми са домашната муха (Musca domestica).
Зелена месарка с метално зелен блестящ цвят у нас е представена от 4 вида. Обикновената зелена месарка (Lucilia sericata ) е вид муха повсеместно разпространен във всички населени места, аособено характерен за биотопи свързани с животински отпадъци (кланници, месокомбинати), подобна на нея е Lucila Caesar, особено често срещата в кокаларници, складове за вълна.Тези видове имат предпочитания към трупни биотопи, а предимагиналните им стадии зимуват в почвата под тях. Ларвите се активизират през март, след размразяването на почвата, скоро след това какавидират и в началото на април първата генерация се излюпва. През юни-юли достигат най-висока численост. В помещенията нахлуват за кратко , привлечени от миризмата на продукти от животински произход, но след нахранване се стремят да ги напуснат.
Phormia regina са с тъмнозелен или синьозелен цвят метално блестящи мухи са с особен афинитет към човешките екскременти, също предпочитат и предприятията за преработка на животински суровини, особено в месокомбинати, складове за кости. С подобни предпочитания са и обикновените сини месарки Calliphora vicina, чиито ларви се развиват в трупове и животински отпадъци, човешки екскременти (включително тоалетни). Женските охотно снасят и по колбаси, месо и др.месни продукти. Възрастните екземпляри зимуват в тъмни необитаеми тавани и мазета, в началото на март ги напускат, а в по-топло време снасят и яйца, а през май числеността им рязко нараства и остава такава в топлите сезони.
С особено предпочитание към биотопи с наличие на млечни произведения, особено осолени като сирене, кашкавал, напоени със суроватка отпадъци е дребната муха (2-5мм) обикновена сиренарка – Piophila casei. Възрастните екземпляри се срещат от май до септември.
Всички тези насекоми, придобили космополизъм са се разпространили почти във всички краища на света и са толкова по-многочислени, колкото човешкото присъствие и небрежност осигурява възможности за изхранване на техните ларви и зрели форми, а околната среда – възможности за опазване и разпространение на яйцата им. Колкото по-изразена е тази небрежност по отношение достъп до хранителен субстрат от една страна, и създаване на възможности за укритие и размножаване – от друга, толкова скоростта на размножаването на мухите се увеличава и числеността им добива “заплашителни”размери. Най-важната част от профилактичните мерки срещу мухите е хигиенизирането на района. Колкото по-продължителен е периода на липса на контрол върху популацията от мухи, толкова по-висока е числеността и степента на миграцията им. Обменът на генетичен материал при смесването на популации, обитаващи различни биотопи, прави поколенията още по-приспособими и устойчиви на променливите външни жизнени фактори. Не рядко така се предава и формира генетично резистентно поколение, устойчиво към някои химически средства за борба, въпреки, че в района, който обитават те никога не са били употребявани преди това. Тази борба изисква комплексно прилагане на всички съвременни методи и средства, защото на такъв етап едностранчивото ползване на отделни способи за унищожаването на мухите се оказва недостатъчно ефикасно за ликвидиране на популациите им. За съжаление дори при комплексен подход трайно и напълно освобождаване отбитовите инсекти дори само на една сграда за продължителен период от време е практически неосъществимо. Поради това днес е възприето борбата с битовите инсекти да се провежда на принципа на перманентните обработки и постоянен мониторинг върху тези вредни популации.